Нощ

Когато злобата прелива
в сълзи от лудите очи
и те гори като коприва,
не викай ти а замълчи.

Послушай пълни са до горе
Дори комините със вой.
И зъзне слепият прозорец,
От страх със зъби трака той.

Очите изпразни до дъно,
По- леко ще ти е така.
А върху рамото на сън
Ще спре приятелска ръка.

Но ти не чуваш, пада с трясък
През дъното ръбат кристал,
И само вятъра отнася,
Звъна във мрака черно-бял.