Слънцето вече залязваше, с последните си лъчи огряваше две сенки, който бавно се движеха по брега на морето. Това бяха Ален и Надя.

- Обичаш ли ме? – попита Надя

- Да! – отговори тихо Ален.

Те продължаваха да се движат по брега на морето. Вече се виждаше морската градина, когато Ален влажните си очи към Надя.

- Надя аз искам да ти кажа нещо. Знам че думи ще попаднат в сърцето ти, но ти трябва да знаеш. Аз обичам друга. Ето ти сама виждаш, че Лиза идва насам, тя ме обича повече от теб.

И найстина от към градината се задаваше малката фигурка на Лиза, която тичаше към Ален. Тя дойде прегърна го и го целуна пред очите на Надя. Тогава тя се почувства излишна и с бавни крачки се отправи към изхода на морската градина. Когато се обърна видя как Ален и Лиз бяха впили устни. Забърза се към къщи. Отиде и започна да търси пистолета на баща си и не след дълго го намери. Извади лист хартия и написа на Ален.

Ален аз те обичам повече от всичко на Света, обичам те толкова колкото никоя друга на Света но ти подло и жестоко! Желая ти успех в живота и в любовта. Мисля само за теб и Лиза сънувам само теб.

Сбогом. аз те обичам!

След като написа тези думи тя се самоуби и с последни сили целуна снимка му като беше обляна в кръв.

След няколко дни Ален мина покрай тях. Не знаеше как беше подействала шегата, която той и сестра й бяха скроили. Цялата къща беше в некролози, а Ален дори не подозираше за смъртта на своята любима. Когато той влезе в стаята й, и прочете писмото Ален не издържа. Прибра се в тях извади малкото ножче от чекмеджето и преряза вените си.

Слънцето вече залязваше с последните си лъчи огряваше сенките на две майки в гробищата. Това бяха две жени оплакващи децата си!

Майките на Ален и Надя!