Разсъждение

Човек може да просъществува, да живее своя живот без много неща, но само не без хора и приятели. В този суетен свят дружбата е единственото нещо, което има най-важно значение в личния кратък човешки живот. Тя преобразява душевния мир. Прави ни по-издражливи на трудната житейска битка, по-мъдри и по-добри.          Хубаво е да живееш със съзнани ето, че сред безброя има същество, на което можеш да се довериш, да се опреш в трудната минута. Ако залитнеш има кой да те подпрепи, ако паднеш има една приятелска ръка, която е готова да се протегне към теб. Ако заплачеш има кой да те утеши и още много „ако“ поднасяни от самия живот като изневиделица. Този живот за когото толкова много е писано и разисквано. Този живот, които ни предстои би бил празен и обезмислен без любими хора, без чувство към приятеля – единственото без което ние ще се задушим. Но колко е трудно да откриеш сред морето от хора човечността , а зад нея приятелството, верността!

Моята  представа за истинския приятел се слива с представата ми за човека изобщо. Едва ли би съществувало приятелството, ако я нямаше човечността, човешкото начало във всеки от нас. Именно това ценя най-много в човека и в своите приятели. Ние ще бъдем кръгли нули без човечността в самите нас и около нас. Човешкото общество е един огромен организъм, чиято кръв и плът са отзивчивостта, добротата и всички други качества присъщи на един човек. Всички ние имаме недостатъци, както всичко земно. Недостатъци, които са се вмъкнали в мене, в тебе. Недостатъци с които едни се борят, а други не забелязват, а има и трети, които махат безразлично с ръка „какво да се прави“. Но не е така.

Приятелят е приятел, когато вижда и своите и нашите недостатъци и намира сили да ти се противопостави, стреми се да ги премахне. Приятелят държи както за своето така и за нашето достойнство, не е безразличен към нашите мъки и радости. И това  далеч не е всичко, но най-добрият начин да имаш приятели това е самите ние да бъдем такива. Може би най-трудно е да бъдеш приятел. Формулировка за истинския приятел никой с точност не е дал. Приятелството не се нуждае от възнасяне и празни суперлативи. То е земно и обикновено като всички необходими неща. Думите не са в състояние да опишат едно приятелство, да почустваш топлина, приятелска ласка. Единсвеното способно за това е нашето човешко сърце.

Истинският приятел е човек земен, обикновен когото може би търсим, ще намираме и ще губим през целия си жизнен път.