Продължаваме с рубриката Лексикон на един тинеиджър.

Тишината облечена в бяло,на студената пейка седи, а отсреща е пак наваляло топло чувство от скрити следи!

Лъха хлад от небето сърдито, но в душата ми обич гори, като въгленче в пламъци скрито, за да тлее така до зори!

Обичай ме!
За един ден макар и за един слънчев ден във Варна.
Обичай ме!
За една нощ на юли, за една топла нощ с която да се сбогуваме с плажа и чайките.
Обичай ме!
Обичай ме за миг дори. А после си тръгни от моя град от моя свят си иди. И ме забрави. Ако можеш1

Защо ли те срещнах, защо ли се влюбих, защо ли живота си с тебе погубих!!!
Защо остави ме сама? Защо със мен се подигра? Нима заслужила съм за това?