Измислица

Измислих те защото никога не съм те срещала.

Измислих те защото исках ти да си до мен.

Не ме кори, не ме наричай грешница, защото имах смелост да говоря с теб.

Очаквах те, но ти изглежда закъсня.

Сънувах те но без да виждам твоите черти.

Говорех с теб, но без да чувам твоя глас.

Обичам те, но без да знам че съществуваме.

Недей наричаш всичко илюзия, по-скоро лудост, просто детска лудост.

Измислих те защото в живота ми те няма.

Когато дойде часът на раздялата и очите се напълнят с кристални сълзи,

когато сърцето силно забие и душата от спомен боли:

Този спомен прочети и си спомни за светлите щастливи дни, когато с теб сме били!